От значение ли е фактът, че сме учили в чужбина?

Според моите наблюдения, в повечето случаи е! В различни точки на света много от нас са доразвили умението си да се адаптират спрямо условията, да мислят разчупено, да бъдат организирани и да търсят решения на проблеми. И не на последно място - да общуват и да оценяват предимствата и предизвикателствата на teamwork. За съжаление срещам все повече млади хора, завършили в България, които "страдат" от липсата на точно тези умения. Сякаш най-голямата разлика между българското и чуждестранното образование се крие в провокирането на по-различен, по-отворен начин на мислене.

Може би зависи от организацията / фирмата, но като че ли дипломата от чужбина тежи повече от българската. Струва че именно заради често срещаните умения и по-различен начин на мислене, компаниите предпочитат да назначат на работа българи с диплома от чуждестранни университети. В много случаи тези, които са завършили чужбина / особено Германия, имат някакъв професионален стаж. Имам обаче и познати с ограничен професионален опит, които също са получили предложение за работа от водещи работодатели.

За мен най-важното, което научих от престоя ми извън България, бе че нещата могат да се случват по различен начин. Дори най-елементарните неща, като например реденето по опашки, общуването с продавачката в магазина, дори ходенето по улицата.

Знам че има хора, които казват "И какво от това? Тук нещата са си все същите, и единственото, което получаваш от това, че не се буташ по опашките е по-дълго чакане." Аз обаче не съм съгласна. За да се променят нещата, трябва да се започне от някъде. А най-ленсото е да започна от себе си.

Според мен това е, което търсят и работодателите. Промяна. Те могат да се опитат да я наложат отгоре, чрез правила, глоби и разпоредби, но знаят, че би им било много по-лесно ако самите служители имат желанието да го направят.